Дали ако навремето бяхме разстреляли Т. Живков, както румънците направиха с Чаушеску, сега червените другари и тяхното пребоядисано обкръжение щяха ли да си правят каквото си искат повече от четвърт век след т. нар. “преход”? Дали ако в онова повратно за историята и бъдещето ни време бяхме показали зъбите си, демонстрирайки инстинска сила и воля, сега щяхме да сме толкова зле? Може би не чак толкова зле, си мисля аз.
Но румънците имат гръбнак… с огромна мъка на сърцето добавям… не като нас.
Разстрел – крайно, варварско, нецивилизовано, недемократично? Вижте къде са румънците, вижте къде сме ние сега. Спомнете си на какъв хал бяха България и Румъния, погледнете какво се случва сега – там и тук. Погледнете ги как единно отстояват и как се борят за справедливост, как протестират, как милиони души пълнят улици и площади в градовете… и извърнете омерзен поглед към нашата родна действителност.
Някои ще кажат: то да беше само Живков. Разбира се, че не е бил само той. Имало е много по-големи изверги от “партията-майка”, които са колили и бесили наред в името на лично и партийно благоденствие, под предтекст, че всичко е било за родината. Много са. Но той бе главата на змията. Ако навремето беше последвал съдбата на румънския си колега, това щеше да е един пределно ясен и недвузначен знак към всички, че народът може и да действа решително, ако се наложи, а не само да вряка по площадите. Това щеше да е послание към тях и към света, че един такъв народ има воля, гръбнак и зъби да защитава своето.
Други ще кажат: ами тия, дето дойдоха след тях да не би да са по-добри. Въпреки че това е съвсем отделна и много по-голяма тема, която открай време се нищи, ще се огранича в следното: Т. нар. “преход” не се състоя, защото те (другарите) направиха така, че да не се състои. Целият този театър включваше добре обмислен сценарий, контролирана опозиция, контролиран хаос, ако щете, в който те (другарите) се скриваха и изтъпанчваха във властта, когато им е най-изгодно. Никога не са си тръгвали и винаги са присъствали във всяка една значима сфера на държавата през всичките тези години. Те и техните подопечни поквариха и корумпираха всички съществени държавни звена. Но ако народът беше отрязал главата на змията още тогава, навярно перфидните им планове нямаше да се случат точно както са искали.
Ако това се беше случило, сегашните управляващи нямаше да си разиграват коня по начина, по който правят сега. Да, и в Румъния има корупция, и там страдат от куп сходни проблеми на нашите. Но някак си съумяват да се справят по-добре от нас, нали? Инициативата на Моника Маковей например, е един от светлите примери. Ще се намери ли някога някой българин или група българи, които да направят нещо подобно?
Не, далеч не си правя илюзии, че ако бяхме затрили “бившия първи”, щяхме да цъфнем и да вържем. Но щяхме да сме други и въпросът е повече от принципен. Млади и стари, нови поколения щяха да израстват с тази мисъл. Щяха да знаят, че в страната им е имало народен отпор срещу тиранията и неправдата. И когато се случеше поредните измекяри да долазят до управленските места, съпротивителните сили щяха да са много по-силни, по-уверени и по-ефикасни. Манталитетът на хората щеше да е по-различен, щяха да разсъждават по друг начин, нямаше да се примиряват така лесно. Щяха да са по-единни, националното самочувствие – каквото и да значи това в днешни дни – щеше да е друго.
Да, има разлика между тогавашните режими в България и Румъния – при тях се е извършвал геноцид. А трябва ли да изчакаме и това да се случи, за да действаме решително? И гаранция ли е въобще, че дори тогава бихме взели в ръце съдбата си? Та той геноцидът и сега се случва, само че под друга, по-модерна, по-“цивилизована” форма.
Знам, че станаха много “акò”-та: ако баба ти имаше дръжка, щеше да е мъжка, нали? Но не е срамно да взимаме добри примери от тези, които са направили повече от нас. Изпуснахме момента си през 1989 г., нека не изпускаме и бъдещето си!
Държа да се знае, че по никакъв начин не подтиквам когото и да било към каквато и да е форма на насилие. Гореописаният текст е размишления върху една алтернативна реалност и произтичащите от нея последици. Времето, в което трябваше да действаме твърдо и решително по начин, според тогавашните обстоятелства мина отдавна. И сега е късно, вредно и безсмислено да се действа по подобен начин. Но днес също можем да бъдем твърди, решителни и непримирими и да отстояваме своето.
——————————————————————————————————
Източник снимка: www.romania-insider.com
Lostov 
Здравей съмишленико,
С удоволствие чета твоите разкази и анализи.Чета всичко,което касае България и оцеляването и.Този разказ е верен, като констатация и радикален,като изпълнение през 89-та в място,като България, от нация,като българската.Малцина от нас носеха в главите си десидентството.Ние бяхме миролюбива и послушна нация от верни към Партията и висшите и избранници, поданници.Сега е различно,не си мисли, че съм против радикалното мислене и говорене.Аз също се радикализирах, защото само бързи радикални действия ще спасят България и като територия и като население.Нейният суверенитет е продаден чрез договори и споразумения в буквалния смисъл.Само радикални актове на президент или премиер, с подкрепата на всичли нас, биха ни спасили от гибел.Та, затова изводът от твоя разказ, изнесен в заглавието е повече от верен.
Моята идея да ти пиша беше една покана на 19февруари 12ч. пред паметника на Апостола.Има и “кърваво писмо”, поместено в сайта Фрогнюз, в началото, на мястото на рекламата.Прочети го! Може пък това да е началото, нали….
Поздрави!
Румяна Иванова
Здравей Румяна,
Благодаря ти за добрите думи. Винаги ме радва когато попадна на хора с едни и същи идеи и разбирания за принципи и морал. Приветствам споменатата от теб инициатива и ако имам възможност ще присъствам.
Прочетох текста, този нали? http://frognews.bg/images/adv/levskifrog.pdf
Не искам да съм grammar nazi, но има нужда от редакция. Трябвало е да го погледне граматически и правописно компетентен человек преди да се качи. Но здраве да е.
Още веднъж, сърдечно благодаря! Хубаво е да знаеш, че не си сам!
Поздрави,
Александър
Аз съм си роден едва през 1989 г. Аз, освен разсъждения на слушал, гледал и чел за онези години, нищичко не мога да добавя. Но ми се струва че геноцидът в Румъния е доста-важен като феномен. Чаушеско е станал не просто диктатор, а ДЕМОН в човешки образ в съзнанието на хората. Страхът и гневът, породени от нечовешкото обединяват хората много силно, а крайните действия пораждат крайни действия. Дали щеше да е по-добре ако бяхме гръмнали нашия диктатор? Това, струва ми се, никой не знае. България и Румъния освен различни държяви са и две разлчини истории. Ако беше убит и всички бяхме ликували, а сега беше същото положение каквото е и сега (според мене не е толкова черно, колкото го ивждат някои хора), нямаше ли да се срамуваме, че сме одобрили и сме се радвали на този факт? А за гръбнак или не! Де да знам, сложно е? Хората са уморени, обезверени, попили информация от всякакви “благородни медии” колко сме зле? Мисля си, че отчаяние и неразбирателство са ни проблемите като нация по-скоро. Живков не е умрял тогава, стореното сторено. Докато тия проблеми тегнат и над нас и може да тегнат и на онези, които ще дойдат след нас.
Така е, няма как да знаем наистина. По времето когато съм писал това съм разсъждавал по темата, провокиран от случващото се в Румъния.
Поздрави!