Позицията ми за страстите около Хелоуин в обратен хронологичен ред.
(31 октомври, 2017 г.)
Да ви кажа, че ми е все тая за Хелоуин. Всяка година – една и съща песен: за или против. Едни и същи аргументи и контрааргументи или опити за такива. Не е интересно, не е актуално, безсмислена размяна на думи, която нищо няма да промени.
Преди няколко години бях твърдо против и подробно описах какво що в блога си. С течение на времето позицията ми се смекчи, а сега просто ми е през тиквата.
Гледайте си живота, кефете се каквото ви е на душа и толкоз! Ще мине и ще замине. Нито празнуващите Хелоуин ще станат повече католици и безродници, нито кукер ловърите ще станат повече българи и патриоти.
Радвайте се на живота, докато сме все още тук. Насочете енергията си към истинския смисъл на мимолетното ни съществуване в този свят. Защото не се знае знае ли се кога ще се изтърколи последната песъчинка в животомера.
(1 ноември, 2015 г.)
За трети път пипам по тази моя статия, която оригинално е написана през 2012 г., допълнена е през 2014 г. и сега отново през 2015 г. За тези три години се получи интересен обрат в отношението ми към Хелоуин. В началото, облъчен от патриотично-български призиви, бях отрицателно настроен, две години по-късно преминах горе-долу в неутрална позиция, а сега съм (дори) леко положително настроен. В крайна сметка, това е още един празник. Чужд-нечужд, комерс-некомерс – това е повод за веселие, добро настроение и наздравици. Наистина е ограничено да се смята, че който празнува Хелоуин, значи не почита българското. Преди се възмущавах, че в глобален мащаб, отиват милиарди пари за такъв празник – еми отиват, да. За всичко отиват пари. Възмущавах се, че покрай толкова силно прокламиран и комерсиализиран празник като Хелоуин, нашите традиционни български празници биват заглушавани и стават по-незабележими и безинтересни за младото поколение. А всъщност това вече зависи от нас, защото е наша морална отговорност да съхраняваме и развиваме изконните български традиции. Хелоуин, Св. Валентин и т.н. са фактор и се празнуват в почти цял свят и не са причина за намаляването на интереса на българите към нашите си празници. Причината си е в нас. Празници всякакви винаги ще има, но ако наистина държим на нашите си, ще направим нещо за тях, вместо да нападаме другите. Досега не ми се е случвало да празнувам Хелоуин, но съм сигурен, че ако се случи, ще стане забава.
Умишлено запазвам писанията си за Хелоуин по-надолу, включително и саркастичното заглавие на статията, въпреки промененото ми отношение към този празник. А и това е интересен поглед върху размишленията на човек, който за такъв период е станал родител и (може би, но едва ли) е израстнал духовно. Така, че дами и господа, прочетохте за леко положителното ми отношение към Хелоуин, а колкото по-надолу и назад през годините четете, ще преминете през горе-долу неутралната ми позиция и след това през умерено критикарско-хейтърската ми позиция. Наздраве!
Lostov 