Дали ако навремето бяхме разстреляли Т. Живков, както румънците направиха с Чаушеску, сега червените другари и тяхното пребоядисано обкръжение щяха ли да си правят каквото си искат повече от четвърт век след т. нар. “преход”? Дали ако в онова повратно за историята и бъдещето ни време бяхме показали зъбите си, демонстрирайки инстинска сила и воля, сега щяхме да сме толкова зле? Може би не чак толкова зле, си мисля аз.
Но румънците имат гръбнак… с огромна мъка на сърцето добавям… не като нас.
Разстрел – крайно, варварско, нецивилизовано, недемократично? Вижте къде са румънците, вижте къде сме ние сега. Спомнете си на какъв хал бяха България и Румъния, погледнете какво се случва сега – там и тук. Погледнете ги как единно отстояват и как се борят за справедливост, как протестират, как милиони души пълнят улици и площади в градовете… и извърнете омерзен поглед към нашата родна действителност.
Някои ще кажат: то да беше само Живков. Разбира се, че не е бил само той. Имало е много по-големи изверги от “партията-майка”, които са колили и бесили наред в името на лично и партийно благоденствие, под предтекст, че всичко е било за родината. Много са. Но той бе главата на змията. Ако навремето беше последвал съдбата на румънския си колега, това щеше да е един пределно ясен и недвузначен знак към всички, че народът може и да действа решително, ако се наложи, а не само да вряка по площадите. Това щеше да е послание към тях и към света, че един такъв народ има воля, гръбнак и зъби да защитава своето.
Lostov 