Ако бяхме разстреляли Живков

Дали ако навремето бяхме разстреляли Т. Живков, както румънците направиха с Чаушеску, сега червените другари и тяхното пребоядисано обкръжение щяха ли да си правят каквото си искат повече от четвърт век след т. нар. “преход”? Дали ако в онова повратно за историята и бъдещето ни време бяхме показали зъбите си, демонстрирайки инстинска сила и воля, сега щяхме да сме толкова зле? Може би не чак толкова зле, си мисля аз.
Но румънците имат гръбнак… с огромна мъка на сърцето добавям… не като нас.

Разстрел – крайно, варварско, нецивилизовано, недемократично? Вижте къде са румънците, вижте къде сме ние сега. Спомнете си на какъв хал бяха България и Румъния, погледнете какво се случва сега – там и тук. Погледнете ги как единно отстояват и как се борят за справедливост, как протестират, как милиони души пълнят улици и площади в градовете… и извърнете омерзен поглед към нашата родна действителност.

Някои ще кажат: то да беше само Живков. Разбира се, че не е бил само той. Имало е много по-големи изверги от “партията-майка”, които са колили и бесили наред в името на лично и партийно благоденствие, под предтекст, че всичко е било за родината. Много са. Но той бе главата на змията. Ако навремето беше последвал съдбата на румънския си колега, това щеше да е един пределно ясен и недвузначен знак към всички, че народът може и да действа решително, ако се наложи, а не само да вряка по площадите. Това щеше да е послание към тях и към света, че един такъв народ има воля, гръбнак и зъби да защитава своето.

Advertisement

Да ни е честит българският празник Хелоуин!

Позицията ми за страстите около Хелоуин в обратен хронологичен ред.

(31 октомври, 2017 г.)
Да ви кажа, че ми е все тая за Хелоуин. Всяка година – една и съща песен: за или против. Едни и същи аргументи и контрааргументи или опити за такива. Не е интересно, не е актуално, безсмислена размяна на думи, която нищо няма да промени.

Преди няколко години бях твърдо против и подробно описах какво що в блога си. С течение на времето позицията ми се смекчи, а сега просто ми е през тиквата.

Гледайте си живота, кефете се каквото ви е на душа и толкоз! Ще мине и ще замине. Нито празнуващите Хелоуин ще станат повече католици и безродници, нито кукер ловърите ще станат повече българи и патриоти.

Радвайте се на живота, докато сме все още тук. Насочете енергията си към истинския смисъл на мимолетното ни съществуване в този свят. Защото не се знае знае ли се кога ще се изтърколи последната песъчинка в животомера.

(1 ноември, 2015 г.)
За трети път пипам по тази моя статия, която оригинално е написана през 2012 г., допълнена е през 2014 г. и сега отново през 2015 г. За тези три години се получи интересен обрат в отношението ми към Хелоуин. В началото, облъчен от патриотично-български призиви, бях отрицателно настроен, две години по-късно преминах горе-долу в неутрална позиция, а сега съм (дори) леко положително настроен. В крайна сметка, това е още един празник. Чужд-нечужд, комерс-некомерс – това е повод за веселие, добро настроение и наздравици. Наистина е ограничено да се смята, че който празнува Хелоуин, значи не почита българското. Преди се възмущавах, че в глобален мащаб, отиват милиарди пари за такъв празник – еми отиват, да. За всичко отиват пари. Възмущавах се, че покрай толкова силно прокламиран и комерсиализиран празник като Хелоуин, нашите традиционни български празници биват заглушавани и стават по-незабележими и безинтересни за младото поколение. А всъщност това вече зависи от нас, защото е наша морална отговорност да съхраняваме и развиваме изконните български традиции. Хелоуин, Св. Валентин и т.н. са фактор и се празнуват в почти цял свят и не са причина за намаляването на интереса на българите към нашите си празници. Причината си е в нас. Празници всякакви винаги ще има, но ако наистина държим на нашите си, ще направим нещо за тях, вместо да нападаме другите. Досега не ми се е случвало да празнувам Хелоуин, но съм сигурен, че ако се случи, ще стане забава.

Умишлено запазвам писанията си за Хелоуин по-надолу, включително и саркастичното заглавие на статията, въпреки промененото ми отношение към този празник. А и това е интересен поглед върху размишленията на човек, който за такъв период е станал родител и (може би, но едва ли) е израстнал духовно. Така, че дами и господа, прочетохте за леко положителното ми отношение към Хелоуин, а колкото по-надолу и назад през годините четете, ще преминете през горе-долу неутралната ми позиция и след това през умерено критикарско-хейтърската ми позиция. Наздраве!

Скъпи сънародници, това за Англия – айде не толкова лично

От известно време в страната ни бушува национален плам в защита на изконното ни право да се придвижваме и работим свободно в рамките на ЕС, в това число Англия. Вижте ги наглите англета, за какви се мислят да ми забраняват да ходя да работя при тях работата за по-малко пари, която те не искат да работят.

(Снимка: http://www.dailymail.co.uk)