Из чудния свят на КАТ

opashkaНаскоро се сдобих с ново старо возило и както всеки съвестен гражданин се запътих към столичния КАТ, за да му сменя регистрацията – издаване на голям и малък талон. Всички сме чували и преживявали какви ли не истории оттам и това е просто още една, която затвърждава настоящата ефективност на тази държавна институция (а и не само на тази).

И преди съм имал преживелици на това място (то кой ли не е) и затова се настроих с възможно най-философското си търпение и отидох с нагласата, че ще има да си чакам на опашка с часове. И правилно постъпих. Тъкмо бях оправил работите при нотариуса и часът беше около 14:00. В деня на детето, влизам в немного голямото помещение, където се извършва тази дейност и първото нещо, което покоси сетивата ми бе Смрадта. Естествено пред четирите гишета чакаха около стотина човека. Застанах редом до десетките потни и пуфтящи от досада и недоволство мои съграждани и чинно зачаках. Излишно ли е да ви казвам, че скоростта на придвижване на опашките беше 2 сантиметра на 10 минути?

Мисля, че Смрадта – това хибридно полуорганично, реещо се същество, което води собствен живот заслужава няколко думи. Съвсем нормално е, особено в горещ ден, какъвто беше 1 юни, хората да отделят телесни течности и миризми. И когато бъдат събрани много такива в малко пространство с нисък таван, който спокойно може да пипнеш с ръка, когато почти отникъде не влиза свеж въздух отвън и когато единственото, което донякъде пораздвижва Смрадта е един смачкан и посърнал климатик от Балканската война, това да нанесе трайни увреждания на психиката на човек. Особено пък ако трябва да чака с часове. А то трябва. Ако искаш да шофираш законно новата си кола ТРЯБВА да преживееш този ад. Просто е незаобиколимо.
Прочети още!