Из чудния свят на КАТ

opashkaНаскоро се сдобих с ново старо возило и както всеки съвестен гражданин се запътих към столичния КАТ, за да му сменя регистрацията – издаване на голям и малък талон. Всички сме чували и преживявали какви ли не истории оттам и това е просто още една, която затвърждава настоящата ефективност на тази държавна институция (а и не само на тази).

И преди съм имал преживелици на това място (то кой ли не е) и затова се настроих с възможно най-философското си търпение и отидох с нагласата, че ще има да си чакам на опашка с часове. И правилно постъпих. Тъкмо бях оправил работите при нотариуса и часът беше около 14:00. В деня на детето, влизам в немного голямото помещение, където се извършва тази дейност и първото нещо, което покоси сетивата ми бе Смрадта. Естествено пред четирите гишета чакаха около стотина човека. Застанах редом до десетките потни и пуфтящи от досада и недоволство мои съграждани и чинно зачаках. Излишно ли е да ви казвам, че скоростта на придвижване на опашките беше 2 сантиметра на 10 минути?

Мисля, че Смрадта – това хибридно полуорганично, реещо се същество, което води собствен живот заслужава няколко думи. Съвсем нормално е, особено в горещ ден, какъвто беше 1 юни, хората да отделят телесни течности и миризми. И когато бъдат събрани много такива в малко пространство с нисък таван, който спокойно може да пипнеш с ръка, когато почти отникъде не влиза свеж въздух отвън и когато единственото, което донякъде пораздвижва Смрадта е един смачкан и посърнал климатик от Балканската война, това да нанесе трайни увреждания на психиката на човек. Особено пък ако трябва да чака с часове. А то трябва. Ако искаш да шофираш законно новата си кола ТРЯБВА да преживееш този ад. Просто е незаобиколимо.

Глътка свеж въздух, не наистина, разбира се, а изцяло в преносния смисъл беше периодичната поява на един свеж чичка, който продаваше гевреци. Бодро ги рекламираше с „живототворен геврек“, „животоспасяващ геврек“, „геврек-уникат“, „еврогеврек“ и т.н. Имаше и още много готини бисери, които за жалост не запомних.

Бе станало малко след 15:00 часа и се бях придвижил цели 15-ина сантиметра, когато от високоговорителя напомниха, че документи се приемат до 16:00 часа. Въпреки замъгления ми разсъдък съумях да преценя трезво, че докато ми дойде реда, вече ще е станало ракиено време и реших да си спестя момента, в който ще се доближа минимално до заветната цел – гишето и ще ми кажат, че вече не могат да ме обслужат. Затова реших да стана рано на следващия ден и да си регистрирам колата, колкото и да трябва да чакам.

Речено-сторено. В деня на Ботев цъфнах точно в 08:15 часа, знаейки, че отварят в осем. О, каква голяма грешка! Защо бях тъй наивен да си помисля, че няма да ми се налага да чакам ЧАК толкова много… Но пак добре – наредените на опашка пред гишетата хора бяха по-малко в този ранен час – около 80-ина. Нареждам се и зачаквам. Този път бях подготвен – зареден докрай телефон, слушалки за музиката, книга и вода. Едва ли ще е интересно на читателя да описвам трите часа, които бяха нужни, за да се добера до заветното гише. Пропуснах да спомена, че малко преди да дойде редът на човека пред мен, служителките групово излязоха в 15-минутна почивка – както бе изписано на залепените бележки: почивка от 10:15 до 10:30, тъй, че трябваше и през това да мина. Една бърза скоба – нищо против служителките на гишетата – те също са хора и са в този ад заедно с нас. И докато на някои от нас ни се налага да ходим там веднъж на 1-2-3-5 години, те работят там всеки ден. И те като нас са жертви на тази архаична система, за която някой отгоре е решил, че си работи идеално. Та на самото гише минах доста бързо, платих си таксата и зачаках да съобщят името ми по високоговорителя. Докато чаках отново се появи пичът с гевреците и реших да си взема един еврогеврек. Похвалих го за екстравагантния маркетингов подход, а той рече, че не е като ония бабички с гевреците, които по негови думи били корумпирани (?!). Та в крайна сметка съумях да се сдобия с регистрация само с три часа чакане. Разбира се, не съм очаквал този процес да е приятен и човекът с гевреците беше най-свежият момент от всичко това.

Предвид гореописаното, което сигурен съм, е една много малка част от хилядите, милиони истории на други като мен, коя от друга по-абсурдни случки, логично изниква следното:

Не знам колко точно коли се купуват/продават на ден в София, но за близо двумилионен град е нормално да са десетки, може би стотици. Факт е, че във всеки един от работните дни там се струпва маса народ. Помещението е твърде тясно и таванът е като в мазе. Няма вентилация и човек съвсем спокойно може да колабира от задух и отчаяние. Само четири гишета обслужват граждани. Специално на мен ми отне пет минути работата на гишето (чак не можах да повярвам), но от наблюденията ми, докато чаках, имаше хора, с които се занимаваха половин час. Значи грубо по 15-ина минути на човек. Системата е прекалено примитивна – няма автомат за билетчета, с които всеки получава номер. Хората трябва да се редят с часове на опашка в малко, непроветрено и задушно помещение и да кибичат прави докато приближат петте метра до гишето. КАТ е едно страховито до точност олицетворение на държавата ни. Отражение на нейното плачевно състояние.

Наясно съм, че кое по-напред да се оправи в тази страна, но господа и госпожи управници – не си мислете, че щом сегашната система върши работа, значи няма нужда от смяна. Има крещяща нужда от радиална промяна и ако наистина ви е грижа за хората, както постоянно обичате да повтаряте, би трябвало да осъзнаете, че хората буквално се измъчват в тази държавна институция. Съвсем не мисля, че е толкова непостижимо да се заделят няколко милиона лева и да се направи, ако трябва да се построи наново сграда, помещение, в което човек да може да диша нормален въздух и да не виси прав с часове на претъпкани опашки, отслабвайки с два-три килограма и загубвайки безвъзвратно няколко милиарда мозъчни клетки. Можем да вземем безброй примери от работещи системи от развити страни, които да приложим тук.

Защото не е нормално в 21 век, на човек да му се налага да си взима отпуск, за да смени регистрацията на колата си.

Advertisements

Остави коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s