Обиколка на Витоша 2014

certificate_hq_allowedТази година успях да завърша Обиколката на Витоша като скороходец. Финиширах 100-те километра за 17 часа, 54 минути и 38 секунди. Това бе второто ми участие на супермаратона Витоша 100км. За пръв път участвах през 2012 година когато след 15 часа ходене се отказах на 75-тия километър – тогава физически не бях способен да продължа. Сега обаче две години по-късно успях – както каза онзи пич от организаторите, който ме посрещна на финала с думите „Честита победа над себе си, над природата и над калта и над всичко!“ или нещо от сорта беше. За мен това е една мечта по-малко.

Емоцията от цялостното преживяване е неописуема. Това е една смесица от непрестанна динамика, усилие, болка, хъс, възторг и радост, които трябва да се преживеят в чистия си суров вид на едно непрестанно ходене и тичане нощем и денем през пътеки, черни пътища и асфалт, през локви, кал, слънце и дъжд, за да се разбере и почувства истинското усещане на всичко това, което човек със сигурност ще помни цял живот.

Посвещавам тази моя победа на дъщеря ми Моника, която в момента е на една година и 2 месеца. Това е за теб, миличка!

Защо първият път не се получи, а вторият път успях?

(С изключение на първото тире, всички причини са хаотично разпръснати и нямат отношение към реда на споменаване.)

Вече имах опит с първата обиколка и знаех какво ме очаква. Можех да анализирам ситуацията много по-обстойно и разумно и да се поуча от миналите си грешки.

За това състезание бях решен да се подготвя физически доста по-сериозно от преди. За сравнение подготовката ми за първото участие се изчерпваше с едно изкачване до 11-тия етаж и слизане пак до долу, носейки по една 11-литрова минерална вода във всяка ръка. След това естествено имах зверска мускулна треска. И един доста жалък опит за тичане в близкия парк „Света Троица“ когато с триста зора направих половин обиколка по най-външната алея тичайки и след това останалата обиколка и половина взех ходейки, след което се прибрах безславно вкъщи. Всъщност ще излъжа ако кажа, че това ми е било единствената тренировка. Няколко месеца по-рано, когато още не знаех, че ще реша да участвам на Обиколката на Витоша, качвахме някои планински върхове с мои приятели. И така на един от походите ни тогава реално научих, че съществува това нещо наречено Обиколката на Витоша. Всъщност тазгодишната ми подготовка бе далеч от това, което си представях като тренировка, но след като успях да завърша значи все пак е имало полза. Периодично (далеч не редовно) правех клекове от място – 30-тина клека. Понякога правех импровизирани хиперекстензии, които се изразяваха в навеждания напред с изправен гръб и разперени ръце. Започнах от 40 повторения, после правех по 60, 80 и 100 повторения в една серия. И най-вече наблягах на прасците понеже една от най-зверските болки, които ме спохождаха първия път бе сгъвката над глезена – бе просто нещо убийствено. Правех по 3-4 серии от по 40-50-60 повторения на бос крак на стъпало като отпусках максимално надолу и напрягах максимално догоре. Зимата на няколко пъти правех номера с водите до 11-тия етаж като си мислех, че е това е доста „всеобхватна“ тренировка. Реално на няколко пъти почти ми костваше здравето поради изпотяване в студеното време. Късно (но по-добре късно отколкото никога) се вслушах в съвета на моя добър приятел Жоро, с когото съм качвал немалко върхове, че за да се подготвя що-годе истински трябва да направя поне 1-2 Черни върха. Още на следващия уикенд се качих на Черни връх като реших да го направя максимално натоварващо, тръгвайки от площада на кв. Драгалевци, по пътеката под лифта до Бай Кръстьо, малко offroad лутанеи после през Стената и така до самия Черни връх. После слизането бе до хижа Алеко, след което слязох с кола. Това бе един месец преди Обиколката. Останалите 4 уикенда оползотворих като 1 от тях бе по-скоро небрежна разходка с пиене на бира в района на с. Владая, а останалите 3 посветих на ходене / тичане в парка „Света Троица“. Първото ходене бе малко над 2 часа, за които направих 15 обиколки на най-външната алея. Доста грубо изчислено горе-долу една обиколка е около 900 метра, което значи, че съм изминал 13,5 км. На второто ми ходене в парка реших, че все пак е редно и да потичам и с много зор успях да изтичам една цяла обиколка. Тогава прекарах малко над 3 часа в парка, за които направих 22 обиколки или приблизително 19,8 км. Третото ми посещение в парка бе най-ползотворно когато може би за пръв път в живота си изтичах 2 обиколки (≈ 1,8 км) – това бяха първите две обиколки. Обиколка номер 20 също взех изцяло на бегом. Прекарах малко над 3 часа, за които направих 25 обиколки или ≈ 22,5 км)

Този път си взех щеките. Първият път до последно се колебаех дали да ги взема и накрая реших да не ги взимам „за да не ми пречат“ (!!) – голяма грешка. Тази година бяха безценен помощник в какви ли не кални ситуации. Също така щеките отнемат част от тежестта на тялото от краката и го разпределят върху трапецовидния мускул, което само по себе си е неголям процент, но предвид огромното разстояние има жизненоважно значение.

Взех си музика. Ама наистина си е друго когато в ушите ти звучи нещо надъхващо и мотивиращо. Нещо, което те кефи. Просто е коренно различно. В случая на мен много ми помогнаха господата от System Of A Down, Metallica, The Offspring и многоуважавания Hans Zimmer.

Имах подходящи обувки. За предното ми участие си бях взел едни сами по себе си много яки адидаски – олекотени, с мрежички ала-бала и т.н. Но подметките им не бяха достатъчно твърди и при каменнист терен често бях нестабилен, което допълнително се отразяваше на ходенето ми. Да не говорим, че тогава минимум двейсет пъти съм се спирал да си връзвам постоянно развързващите ми се връзки. А сега си взех пак яки адидаски, но със стабилна по-широка и по-твърда подметка, които си бяха специално за бягане. По принцип това не е правило за всеки. Казаха ми, че преди е имало участник, който финиширал за много добро време (далеч по-добро от моето време) с много ниски и много меки подметки. Разбира се, всичко си зависи от човека – колко тежи, колко често спортува и т.н. Като за 95-килограмов 185 см мъж това бяха моите обувки.

Взех си по-подходящи спортни суплементи за подсилване. Предният път си бях взел въглехидратни гелове и няколко Corny-та. Този път освен геловете, взех и няколко въглехидратни и протеинови бара и 3 броя Peak ATP Energy цилиндърчета от по 25ml– много помогнаха, даже след първото малко ми се поразтуптя сърцето.

Стараех се да поддържам постоянно някакво бързо темпо и гледах да не губя излишно време на почивките (подкрепителните пунктове). И този път тичах много повече от преди (което тичане се изчерпваше с едно 2-3 минутно тичкане по един наклон). Използвах всеки един наклон или равен участък (когато преценявах, че съм в състояние разбира се) да го взема с темпо по-бързо от ходене. На места съм тичал по-бързо, на други по-бавно, някъде в тръс, на друго място сигурно съм се клатушкал като идиот, но важното бе, че на места се движех със скорост доста над средната ми. Общо взето през целия път съм минавал някакви участъци тичайки. Разбира се, тичането далеч не е силата ми (по-скоро е бързото ходене, на което и наблягах основно), но без тичане трудно би се завършила Обиколката в рамките на 20 часа. А и предният път направих грубата грешка да си правя по 20-30 минутни почивки, при които да се жалвам за болката и да оплаквам пришките си. Сега нямаше такива неща. Осъзнах, че ако седнеш за повече от 2 минути си мъртъв, понеже така мускулите ти се отпускат, изстиват и след като станеш, за да тръгнеш наново болката е двойно по-голяма. Тази година на почивките почти не съм сядал (като изключа почистване на обувки и смяна на чорапи) и не съм се застоявал повече от 2-3-5 минути. Като това време прекарвах в хапване на нещо, пиене на вода и разтягане на мускулите на краката и тялото.

За разлика от преди, този път по време на целия преход постоянно разтягах сухожилията около глезените си – точно тези сгъвки, които ме бяха предали на предното участие. Също така много внимателно сгъвах последователно и двата си крака докрай. По принцип това си е изцяло моя измислица и предполагам, че някой кинезитерапевт или треньор по лека атлетка би ми се изсмял. Но важното е, че намерих начих, който да работи за мен. Убеден съм, че ако не бях правил всички тези разтягания и разгрявания по време на прехода или нямаше да завърша поради утежнено състояние или щях да завърша много по-късно.

Този път си имах малка хавлиена кърпа. За пот. Да, може да звучи малко гнусарско, но когато човек е тръгнал на нещо такова се поти и то яко. Ама наистина яко. И със сигурност тази кърпа бе сто пъти по-практична от хартиените носни кърпички, които използвах предния път и които се разкъсваха почти веднага.

Важно е яденето в деня преди Обиколката. Далеч не съм хранителен експерт, но знам, че е нужно стабилно зареждане с въглехидрати. Не направих грешката като преди когато малко преди да тръгна за състезанието погълнах пет бъркани яйца с кренвирш и чесън!! Този път задушените пресни катрофки с копър ми дойдоха много добре + две сладки шоколадови десертчета след това.

Като цяло това са основните прични, за които се сещам.

Кратка хронология на Обиколката

(Документирам тази хронология с условието, че повечето от километрите и часовете ми на пристигане на пунктовете са приблизителни, но все пак дават идея за това какво се е случило.)

Стартирахме в 00.00 часа на 15 юни 2014 г. при лек дъждец, който в последствие спря.

Първи пункт Тихия кът – 01:20 часа. 10-ти километър. Всичко е нормално – всички сме свежарки, светим като светулки в нощта. Продължаваме напред. Между първия и втория пункт усетих доста силна и силно обезпокоителна болка в дясното коляно. Сериозно се притесних, че краят може да настъпи много по-скоро отколкото съм си мислел. За щастие чрез много внимателно ходене и още по-внимателно периодично сгъване и разгъване на коляното, болката бе овладяна за около един час и после въобще не се обади. На места пътеката бе доста тясна, разминаването бе доста трудно (а и опасно поради стръмната урва отдясно) и като цяло бях принуден да спазвам бързо темпо, за да не бавя бързаците зад мен.

Втори пункт с. Кладница – 03:40 часа. 22-ри километър. На втория пункт бяха първите се отказали участници. Кратък престой и газ напред. След известно време черният път премина в пътека и там започна Калният Ад. Бе започнало да се развиделява, но все още имах нужда от челник. С напредването калта ставаше все по-дълбока. И нямаше вариант всичко това да се заобиколи или да се стъпи на нещо – вариантът не беше да не се изкаляш, а по-малко да се изкаляш. На няколко пъти маратонката ми толкова здраво залепваше в гъстата кал, че замалко да си остане там. При всяко повдигане на крака ми носех допълнително една своеобразна кална тежест за крака – около 1-2 кила няма да излъжа. Почти безуспешни бяха опитите ми да премахна калта с щеките си, тъй като всяка от тях си имаше по една солидна тлъста буца, а и каквото да успеех да премахна после наново се натрупваше със следващата крачка в нови причудливи кални форми. По едно време в най-голямата кал зад мен се появиха някакви айляци, които пляс-пляс си ме задминаха като малка гара и продължиха напред все едно няма нищо. За щастие този участък не бе прекалено дълъг. Малко след това се появи язовир Студена и след това:

Трети пункт яз. Студена – 05:30 часа. 38-ми километър. Едно бързо чайче, един протеинов бар и напред към тегавия участък, който ми разказа играта миналия път. Пътят до следващия пункт бе изцяло асфалт, което си има и предимства и недостатъци за скороходеца. Изцяло наклон нагоре. Пътят минава през пернишкото с. Боснек („Белият дроб на Перник)– още веднъж искам да кажа, че това е едно от най-красивите, чисти и поддържани села, които съм виждал. Множество добре изпипани къщи, а и не липсваха и скъпи автомобили. От лявата страна на селото е Витоша, а от дясната – р. Струма, около чието корито има множество места за къмпинг. Държа да отбележа, че малко преди четвъртия пункт включих турбото и изпреварих 6-7 участника, които се движеха преди мен през цялото време.

Четвърти пункт с. Чуйпетлово – 07:28 часа и 20 сек. (според официалната статистика на Витоша 100) 50-ти километър. На този пункт открих, че комбинацията от краставица и шоколад Milka е божествена – нещо несравнимо просто. След кратка закуска и разтягане на крайниците продължих през гората. В началото пътеката бе кална, а клоните – ниски. После излязох на открито където се разкриваха красиви панорамни гледки, но за кратко. Не след дълго пътят започна да се спуска и лека-полека достигнах следващия пункт.

Пети пункт с. Ярлово – 09:15 часа. 60-ти километър. На този пункт се заседях най-много, но не защото имах нужда толкова от почивка, а исках да се погрижа за краката си. Пришки и такива работи. Оправих ги, измих ги и с нови чорапи (йе!) тръгнах в 09:45 по може би най-тегавия участък от цялата Обиколка – местността Ярема. Почти изцяло само под открито небе, поля, които ту се изкачват, ту слизат и много нарядко и малко на брой дървета със сянка. Слънцето напичаше, но не бе така силно както бе преди 2 години – тогава Адът бе пълен. А сега добрата страна на слънцето беше, че втвърдяваше калта, която и тук присъстваше обилно. За щастие организаторите бяха направили някои промени точно в този участък и после премина в гора, където ходенето е къде-къде по-приятно. След гората излязохме на вилна зона Ярема, близо до една чешма на пътя. Имахме малко ходене по шосето, след което отново свихме надпясно по удобен горски път и с приятно надолнище където използвах възможността да дръпна напред с малко тичане. След серия от завои достигнах следващия пункт.

Шести пункт местността Брезите – 12:30 часа. 75-ти километър. Това бе мястото, на което се бях отказал преди 2 години и стоеше като повратна точка в съзнанието ми. Не се бавих много, подкрепих се набързо и продължих. Следваха широки и на места доста кални пътеки.

Междинен пункт (някакъв си) – около 14:30. 82-ри километър. Не бе пункт където те записват, че си минал, а чисто и просто подкрепителен. Хората бяха много любезни (както и на всички пунктове по принцип) и ни почерпиха с био сладко от шипки и био фъстъчено масло на филийки + сок ор мурсалов чай, който беше много як. Имаше и музика и някак си не ми се тръгваше. Продължих. Останалата част от маршрута до следващия пункт бе по изключително живописната панорамна алея Галунка (Бистрица – Железница 4300м.). Множество пейки, столчета, табели с народни мъдрости и куп места за пикник с яки гледки, рекички, в които да си охлаждаш биричката, огнища, в които да си правиш барбекюто и тем подобни радости човешки, на които леко завиждах, гледайки как небрежните туристи в района им се наслаждаваха.

Седми пункт кв. Симеоново – около 16:15. 89-ти километър. Виждаше му се края. Подкрепих набързо малко кола и някакви бонбони и газ напред!

Осми пункт кв. Драгалевци – около 16:50. 93-ти километър. Нямах търпение вече всичко да свършва. Все пак за по-голяма драма ни изпука един доста мокър дъжд. Ама доста мокър. По едно време спря. Започнах да навлизам в очертанията на кв. Бояна – моята финална права. Докато визуализирах финиширането си дъждът изпука пак, този път придружен с неприятен вятър. Загърнат с един смешен найлонов дъждобран забързах към Финала.

Финал резиденция Бояна – 17:54 часа 38 секунди и 3 стотни (по официална статистика). За да придам тежест на мокро-калната си мелодрама ми хрумна на самата финиш линия да разкъсам дъждобрана си, което и направих. Приятно бе непознати хора да ме поздравяват и да ми ръкопляскат… били те и петима-шестима. Общо взето нямаше много хора на финала по това време в дъжда.

Накрая как съм се прибрал вкъщи няма значение. Значение имаше, че бях супер щастлив, въпреки множеството болки. Значение имаше, че две години по-късно намерих сили да се подготвя и да завърша Обиколката, която поначало ми изглеждаше почти невъзможна за преодоляване. Значение имаше, че я посветих на най-скъпото си на този свят – дъщеря ми Моника. Може би мислите ми за нея са ме побутвали лека-полека напред… може би…

Благодарности на всички организатори за труда и всеотдайността за това благородно начинание. Радвам се, че има такива като вас. Респект на всички дръзнали да се явят на това изпитание, без значение дали са завършили или не. Важното е, че всички те се осмелиха.

Обиколка на Витоша
Обиколка на Витоша във Facebook

Advertisements

4 thoughts on “Обиколка на Витоша 2014

  1. Браво за усилието и успеха Ви! Ръкопляскам Ви след време и от разстояние….Нямам впечатление как тази година е било разгласено, но наш приятел от Москва взе участие преди ….3 години /може би/, ние от него узнахме!!!…. Иначе ми харесаха думите Ви …Имаше и музика и някак си не ми се тръгваше. Продължих. ….Неволно, почти мигновено си спомних нещо лично преживяно / Преди години ние тримата, с дъщеря ни, направихме едно кратко хождение по Рила ….с палатка и прочие тур удобства.. и като се бяхме спрели и подкрепили на х. Заврачица ….сварихме там по отпочиващи високопланински люде с китара. И като потегляхме ние …се носеше музика, като че ли ни изпращаха…тържествено. И тогава бе моментът ….не ни се тръгваше..Желая Ви успех и късмет ..за цялото Ви семейство!

    • Благодаря най-сърдечно. 🙂 Напоследък не ходя много по планини поради семейни задължения и т.н., но мисля скоро да поправя тази грешка. Наистина е много хубаво да се срещнеш и запознаеш с различни хора в планината. Наистина там лоши хора няма. Както бе казал един приятел – колкото по-нависоко отиваш, толкова по-свестни хора откриваш. 😉 Всичко най-добро Ви желая на Вас и семейстово Ви. Бъдете здрави, обичайте природата и се радвайте на Живота.

  2. О! Благодаря за пожеланията! Съгласна съм с думите ВИ за планината и хората …….В последните сб и неделя се качихме до Горски Дом Българка …от гара Кръстец…..Номерът беше, че в събота се оказахме с недостатъчно за покоряването на хижата време, и разумно се върнахме, но затова пък в неделяяяяяяя , при чудесно време…хванахме по ранен влак в Дъбово и по обяд се оказахме в хижата , сняг и лед бе естественото покритие и в дата дни. Вие сигурно познавате района …….
    За френския език ….
    аз съм завършила ФЕГ Ромен Ролан в Стара Загора, тогава в Сливен не е имало френски или езиковата гимназия е била друга, защото имаше една по голяма съученичка от Сливен, когато ние започвахме. И така…

    • Ей супер. Много добре, че сте хванали хубаво време – значи точно така е трябвало да стане. Не съм ходил към Горски Дом Българка. Има толкова много места, които на които не съм бил и немалко, на които искам да отида пак. А животът е един и не се знае нищо. 😉 А инак значи с Вас сме от един регион. 🙂 В Сливен Езиковата гимназия не знам от колко време съществува, но сградата й е слепена с ПМГ “Добри Чинтулов”, която е на повече от сто години. Навремето е била т.нар. Мъжка гимназия 😀 И двете сгради са досами центъра на Сливен, предполагам сте ги виждала когато сте ходила натам. За съжаление сегашната ми работа и положение не позволява практикуването на френския и знаете, че с времето езикът се забравя. Но имам доброто желание някой ден да си опресня познанията и да мога поне да разговарям, чета и пиша на френски на някакво прилично ниво. Живот и здраве. 😉

Остави коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s