Пушенето забранено?

Новото правителство дойде на власт и обмисля едно от първите “важни и наложителни” решения, които да вземе е да отмени (или “либерализира”) пълната забрана за тютюнопушене на закрити обществени места, приета от предишното правителство.

Аз съм пушач. Случвало се е да ги спирам за по няколко месеца в най-добрия ми опит и после пак съм запалвал. В крайна сметка да спреш цигарите е най-лесното нещо в целия свят – аз съм го правил няколко хиляди пъти. Така го е казал Марк Твен.

Аз както и още хиляди българи (пушачи и непушачи) смятаме, че тоталната забрана за тютюнопушене на закрити обществени места в крайна сметка е хубаво нещо. Нещо повече – това е едно цивилизовано решение за всички нас, при което всеки може да се наслади на чист въздух докато се храни, пие и т.н. без да пречи никому и без дрехите му да се омирисват като на коминочистач. Доволни са непушачите, които години наред е трябвало да търпят и вдишват чуждия цигарен дим, с разбиране се отнасят и цивилизованите пушачи, които в крайна сметка пак си пушат, но на различно място и се съобразяват с изконното право на останалите хора, които не желаят да бъдат тровени с цигарен дим.

Но има едно голямо НО… Не всички са доволни разбира се. Нормално е да има противници, които желаят да се върне предишното статукво – времената, в които всеки си пафкаше където си иска просто защото така му е кеф и просто защото така са свикнали години наред и не е имало никакви проблеми с това. И въобще не се е налагало да се замислят дали техният вреден навик случайно не пречи на непушачите. Но защо да се занимават с глупости, нали? Важното е, че пафкането е ок и почти всички пушат, та какво им пука за непушачите, нали? Да се оправят, като не ги кефи това заведение – да отиват другаде, прав им път.

Да, но ето в крайна сметка неотдавна влезе в сила дълго отлаганата пълна забрана за тютюнопушене на закрити обществени места. И пушачите писнаха. Ето и някои от най-основните им аргументи по въпроса:

• Забраната нарушавала правата на пушачите и ги дискриминирала.

Тук само ще цитирам Решение No 7294 от 26.05.2011 г. на Върховния административен съд на Република България:
„Околната среда без тютюнев дим е естественото състояние на околната среда. Този факт не се нуждае от доказване. Тютюнопушенето не е субективно право, нито е защитен от закона интерес. Това е вредоносна практика, както за упражняващия я, така и за околните. Ето защо ограничаването в каквато и да било степен на тютюнопушенето не може да се приеме като мярка накърняваща права или засягаща правна или лична сфера на гражданите. Напротив – възможността да се пуши на обществени места, дори при ограничени условия, поставя под заплаха здравето както на пушещия, така и на околните /пребиваващи или работещи в тях/ и нарушава основното и неотменимо конституционно право на гражданите на здравословна и безопасна среда на живот. В този контекст именно предоставянето на възможност за упражняване на тази вредоносна практика на обществени места може да се разглежда като нарушаване на субективни права, гарантирани от Основния закон и като дискриминационна практика по отношение желаещите да живеят, работят и ползват обществени места без тютюнев дим, както и може да бъде основание за търсене отговорност за вреди.“

• Бизнесът страдал, заведенията фалират.

Може би в началото е имало известен отлив на клиенти, което е нормално. А предвид икономическото положение на България, всеки подобен отлив се усеща чувствително от бранша. Особено в провинциалните градове, където заведенията са малко на брой и си имат редовна клиентела от местните жители. Но с времето нещата започнаха да се нагаждат, пушачите свикнаха с факта, а останалите вече могат спокойно и на чисто да си прекарат времето в заведенията.

В крайна сметка пушачите продължават да си пушат (никой не им забранява да не пушат въобще), просто го правят отвън, а лятото могат да си пафкат и на масите на открито. Също така всички тези абсолютни безделници, които се срещат предимно в провинцията и които редовно киснат по кафенетата вместо да ходят на работа или да си запълват по някакъв ползотворен начин времето, продължават да киснат в заведенията, но просто си пафкат навън, това е. А в закритите помещения вече не смърди на тютюнев дим, което е плюс както за пушачи, така и за непушачи.

А почти всички данни за фалирали заведения вследствие на забраната идват от Българската Хотелиерска и Ресторантьорска Асоциация (БХРА). Точно тези, чиито чисто лобистки интереси са в ущърб на здравето на българина, слагат бизнеса на първо място и изкуствено завишават статистиката за “драстичен” спад в приходите и за “фалирали” заведения. В действителност бизнесът е понесъл някакви първоначални загуби, но това въобще не е достатъчно основание пред здравето на хората. Както казах хората в крайна сметка в действителност продължават да ходят на заведения и да правят оборот.

Едно от предложенията на хората от бранша за “либерализиране” на закона е всеки собственик сам да решава дали в заведението да се пуши или не. Което напълно обезсмисля закона защото всички ще позволят пушенето вътре, а малкото (ако въобще ги има), които не го направят наистина ще имат минимална клиентела в сравнение с пушещите заведения и в крайна сметка тези собственици ще се принудят да позволят пушенето искат или не искат, за да оцелеят. Да не говорим, че подобно “решение” всъщност рязко разделя хората на групи от пушачи и непушачи, което просто е абсолютно тъпо.

Законът трябва да е еднакъв за всички и хората сами трябва да променят отношението си по въпроса, да се съобразяват с тези, които не пушат и да осъзнаят факта, че тяхната зависимост далеч не е по-важна от здравето на околните.

• “Досега можеше да си пушим спокойно, а сега изведнъж не може…”

Това много ми напомня на едно изказване на циганина Кирил Рашков (т. нар. “цар” Киро) по време на събитията от трагедията в с. Катуница и последвалите размирици след това. Бяха започнали да го разследват за какво ли не и бяха открити редица груби нарушения на закона и част от имуществото му бе иззето, някаква негова къща бе разрушена и т.н. И много добре си спомням как пред журналисти той бе възразил с нещо от сорта на “Как така досега можеше да си бъде така, а сега изведнъж не може?!”. Роптаеше, жалваше се и злобееше, че нещата не са както преди. Ами не са защото лека-полека законът започна да се прилага както трябва затова. Та същото виждам и с недоволните пушачи, които негодуват.

Когато бъде внесена някаква справедливост, роптаят тези, които са се чувствали добре преди това за сметка на другите. Но тук в случаят със забраната, пушачите не са ощетени ни най-малко, защото никой не им е забранил да пушат по принцип. Ощетен е може би единствено изграденият им навик да си пафкат на закрито и едновременно да си пийват кафенцето или биричката. Което е чисто и просто глезотия. И не си струва заради подобна глезотия непушачите наоколо да бъдат тровени от цигарен дим.

• “Ние така или иначе се тровим. Да забраним колите тогава, които изхвърлят толкова много вредни емисии.”

Наистина не си струва да се отделя прекалено много време на такъв смехотворен “аргумент”. В днешно време, особено в големите градове наистина се тровим малко или много от непрекъснато нарастващият трафик – да, но никой по никакъв начин няма никакво право допълнително да трови живота на останалите поради собственият си вреден порок, който той сам е избрал. Фактът, че не навсякъде живеем в достатъчно здравословна среда по никакъв начин не оправдава още едно тровене. Не знам дали има смисъл да се обяснява на въпросните многознайковци, които излизат с подобно нелепо сравнение, че в световен мащаб автомобилната индустрия постепенно се преориентира от производство на автомобили с фосилни горива към производството на автомобили с нулеви вредни емисии – коли, задвижвани с електричество и т.н. Светът отдавна е осъзнал нуждата от подобни разработки и приложения и отдавна се работи по тях, но за жалост отново лобистки корпоративни интереси са спънка за този прогрес, но все пак в последно време за наблюдава голямо развитие по въпроса.

————————————————————————————————————————-

В заключение отново подчертавам, че ние самите трябва да променим отношението си по въпроса за пушенето и да се замислим за останалите ако не ни пука за собственото ни здраве. Да не бъдем егоисти, да не поставяме вредният си навик пред правото на всеки да диша чист въздух и да помислим за децата си защото ние сме пример за тях. В крайна сметка промяната започва от самите нас.